Дъждът вали и чука по стъклата
Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...
Дъждът вали и чука по стъклата,
като че ли от нещо се бои...
Отива си дъждът и самотата
започна като свещ да се поти...
А споменът и вярата изгарят
това, което вчера сме били....
Дъждът не чука с капки по стъклата...
И тихо е... И топло... Не вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
