Дъждът заплака вместо мене
740
0
6
Дойде дъждът. Приседна на стрехата.
Провеси мокри своите пети.
И в тъмното, наместо мен заплака,
прегърнал водосточните тръби.
Почука ми ръмежно по стъклата,
на непонятен, дъждовит сигнал
и по прозореца ми полегато,
за мен засвири с пръсти мадригал.
Написа ми, че идва отдалече -
там, някъде от края на света.
"И там не трябваш никому, човече..." -
ми каза тихо, плачейки, дъждът.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
