2.07.2014 г., 17:24 ч.

Дъждът заплака вместо мене 

  Поезия
599 0 6

Дойде дъждът. Приседна на стрехата.

Провеси мокри своите пети.

И в тъмното, наместо мен заплака,

прегърнал водосточните тръби.

 

Почука ми ръмежно по стъклата,

на непонятен, дъждовит сигнал

и по прозореца ми полегато,

за мен засвири с пръсти мадригал.

 

Написа ми, че идва отдалече -

там, някъде от края на света.

"И там не трябваш никому, човече..." -

ми каза тихо, плачейки, дъждът.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??