Jul 2, 2014, 5:24 PM

Дъждът заплака вместо мене

  Poetry
745 0 6

Дойде дъждът. Приседна на стрехата.

Провеси мокри своите пети.

И в тъмното, наместо мен заплака,

прегърнал водосточните тръби.

 

Почука ми ръмежно по стъклата,

на непонятен, дъждовит сигнал

и по прозореца ми полегато,

за мен засвири с пръсти мадригал.

 

Написа ми, че идва отдалече -

там, някъде от края на света.

"И там не трябваш никому, човече..." -

ми каза тихо, плачейки, дъждът.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...