Дъждът… запламтя…
Дъждът плисва своя топъл шлейф…
Върху нас се посипват водни кристали…
Дишаме свежест… смях… Вълшебно е.
Немирен вятър нежно ни гали.
Не сме сгушени, а с разперени ръце.
Жадно поглъщаме всички сигнали…
Нека Вселената пак разбере
с колко копнежи дъждът ни разпали…
© Павлина Петрова Всички права запазени
Еееее!
Страхотно!!!
((( )))