Дъждът заплюва лилиите

Eledwen (Елед вен)
14 23

10.06.2009 г., 15:20 ч.

Поезия » Друга

717 0 2

Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,

впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода

от попови лъжички, ръси я надменно

над малки риби с каменни уста,

над пейките край езерото. Той наблюдава,

следи надбягването им; дъждът описва

летален кръг над неговата права,

която натежава, пълна с дъжд и висва,

но тича в очилата му разнищен дъжд,

отлива се над каменните вази,

прелива чернописната им ръж,

но с нещо в ноктите си той я пази.

Дъждът издува тлъст и плъстен мях,

прилепя ризата му по ребрата,

притиска го, кове с тирета. Каза им аз бях

на три езика ихтиос. А вдън стъклата

сгъстяват се, от въздуха го вадят

подслони, сушини с резлива смъд.

По рибя кост дъждът ще го остави,

ще му отлее стъклената плът...

Той става и размества с очилата си

накапал въздух, лъхнал дъжд.

Двуколка лилиева бавно влачи

каквото тяло е останало от този мъж...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

female_sg (Боряна)

2009-06-12T07:56:15+03:00

Обичай силно и истински...
каквото е останало,
най-вече истината и честността!
Само тя си струва! !!!
Поздрави!

пп: харесва ми да те чета.
remer (Наследник на Куфара)

2009-06-11T22:24:33+03:00

Иди на същото място в слънчев ден. Сама. Ще бъде друго. И прочети как А и Б се срещнаха в "Наследници на куфара". Ти може би ги познаваш...