Дъждът заплюва лилиите
Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,
впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода
от попови лъжички, ръси я надменно
над малки риби с каменни уста,
над пейките край езерото. Той наблюдава,
следи надбягването им; дъждът описва
летален кръг над неговата права,
която натежава, пълна с дъжд и висва,
но тича в очилата му разнищен дъжд,
отлива се над каменните вази,
прелива чернописната им ръж,
но с нещо в ноктите си той я пази.
Дъждът издува тлъст и плъстен мях,
прилепя ризата му по ребрата,
притиска го, кове с тирета. Каза им аз бях
на три езика ихтиос. А вдън стъклата
сгъстяват се, от въздуха го вадят
подслони, сушини с резлива смъд.
По рибя кост дъждът ще го остави,
ще му отлее стъклената плът...
Той става и размества с очилата си
накапал въздух, лъхнал дъжд.
Двуколка лилиева бавно влачи
каквото тяло е останало от този мъж...
© Елед вен All rights reserved.
