Дълбини
Дълбини
Така си нежен, а те виждах друг:
далечен, толкова далечен.
Оттам те стигах и пристигах тук,
присвита на кълбенце късно вечер.
Така ми липсваш с двете си ръце,
и вярвам пак, че винаги ще ме прегръщат.
Луната пак ще става на перце,
но утре няма... няма да съм същата.
Така свирука сънено денят,
и чакам ти да ме напишеш.
Поток целувки, блясък без лице
и малко смелост, следвана от плисък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Продължавайте да творите все така хубаво...
