Дълбочина

14.11.2007 г., 20:02 ч.

Поезия » Философска

1516 0 11

"Ех, естетическа въшка съм аз и нищо повече!"

Фьодор Достоевски

В огледало отразява се повърхността,

но същността остава скрита.

Човек подвластен е на хубостта,

но за душата кой ли се пита?

Загубена в тъма и черен лес,

човечността ти бавно умира.

Оставаш си сляп дори и до днес,

дъхът ти понякога спира.

Ограничен си в къгозора свой,

не виждаш същността на красотата.

Идваш и си отиваш от тук без застой,

накъде ли се скита душата?

Сянка си, пропита от страх,

дори с ръцете ти докосва друг!

Погледът - потънал е във прах...

Не издаваш дори звук...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.