Дълбочина
"Ех, естетическа въшка съм аз и нищо повече!"
Фьодор Достоевски
В огледало отразява се повърхността,
но същността остава скрита.
Човек подвластен е на хубостта,
но за душата кой ли се пита?
Загубена в тъма и черен лес,
човечността ти бавно умира.
Оставаш си сляп дори и до днес,
дъхът ти понякога спира.
Ограничен си в къгозора свой,
не виждаш същността на красотата.
Идваш и си отиваш от тук без застой,
накъде ли се скита душата?
Сянка си, пропита от страх,
дори с ръцете ти докосва друг!
Погледът - потънал е във прах...
Не издаваш дори звук...
© Милица Игнатова All rights reserved.
