slavi2002 (Слави Тодоров)
93 165
21.12.2024 г., 11:38 ч.

Дълбокият ров 

  Поезия
59 1 5

Неделя е. И пладне превал`я.

На двора седем кирки тъпо бухат.

Мъже, с разголени до кръст тела,

пръстта разбиват и кънти на кухо.
 

Не кладенец копаят – тъмен ров!

И тежка пот по дланите се стича.

От мен си тръгва, непризнал любов,

човекът, който много съм обичал.
 

Минава покрай тях. Дори за миг

назад не се обръща, не поглежда.

И кукувиците с насечен вик

споделят, че е вече безнадеждно.

 

Увиснал върху скършени стрелки,

светът прилича на стопена нота,

изсвирена фалшиво в грешен миг –

когато си повярвал във живота.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??