6.05.2025 г., 22:53

Дълбоко

305 1 0

Гледам те, гледаш ме -

тихо е вън. Само листата шумят.

Искам те, искаш ме -

не, не е сън. Търсещи очи не спят.

 

Две отражения гонят се в тях -

наоколо всичко блести.

Шумят листата, а чуваме смях,

щом се погледнем. Аз и ти.

 

Очите ни - вселени безкрайни -

търсят се из тихи светове.

В свят споделен няма тайни -

една половина друга зове.

 

Много дълбоко потъваме -

бездънно море от сладки води.

Неуморни с теб плуваме -

там, в дълбокото, любов се роди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....