May 6, 2025, 10:53 PM

Дълбоко

  Poetry
304 1 0

Гледам те, гледаш ме -

тихо е вън. Само листата шумят.

Искам те, искаш ме -

не, не е сън. Търсещи очи не спят.

 

Две отражения гонят се в тях -

наоколо всичко блести.

Шумят листата, а чуваме смях,

щом се погледнем. Аз и ти.

 

Очите ни - вселени безкрайни -

търсят се из тихи светове.

В свят споделен няма тайни -

една половина друга зове.

 

Много дълбоко потъваме -

бездънно море от сладки води.

Неуморни с теб плуваме -

там, в дълбокото, любов се роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...