Дълги дъждовни сезони
Не намерих храм в твоето вчера –
да запаля свещица за днес.
Идва утре – с криле да отмери
изнемогващо тичане в стрес.
На тъгата горчивото жило
ще изчопля с треперещи пръсти,
да разтуря отровно люпило
с изтъркани думи до втръсване.
Ще разшия якѝте на ризи,
спрели погледи благоприлични,
ще извадя от подгъва мизи
на прикрито в шепот обичане.
Храня дълги дъждовни сезони
с длани голи и слепи очи,
но покоя си времето гони
и в безкрая семафор личи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
