yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
1.06.2020 г., 21:01 ч.  

Дългите сенки по свечеряване 

  Поезия » Философска
883 7 16

ДЪЛГИТЕ СЕНКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ

 

Копнея в гаснещия ден

да скрия залеза във мида,

в полята с цъфналия лен

на свечеряване да ида,

копринения полски мак –

преди да прокърви на капки –

във падащия синкав зрак –

да вържа възлом на забрадка.

Да бъда тихият шептеж

на уморена детелина,

самотник в мравешки кортеж,

край купчинка зрънца преминал,

гъдулчица със лък разбит –

щурче когато я захвърли,

и тесен изход в лабиринт

от троскот, лобода и тръни,

искрата–блудница в съня

на нечия добра светулка,

с крилца от ситна мараня

до утрото да ви мъждука –

печално пламъче на свещ,

скатало сетната надежда,

че в пищния цветовъртеж

надзърта Бог и ме наглежда.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??