Дългите сенки по свечеряване
ДЪЛГИТЕ СЕНКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Копнея в гаснещия ден
да скрия залеза във мида,
в полята с цъфналия лен
на свечеряване да ида,
копринения полски мак –
преди да прокърви на капки –
във падащия синкав зрак –
да вържа възлом на забрадка.
Да бъда тихият шептеж
на уморена детелина,
самотник в мравешки кортеж,
край купчинка зрънца преминал,
гъдулчица със лък разбит –
щурче когато я захвърли,
и тесен изход в лабиринт
от троскот, лобода и тръни,
искрата–блудница в съня
на нечия добра светулка,
с крилца от ситна мараня
до утрото да ви мъждука –
печално пламъче на свещ,
скатало сетната надежда,
че в пищния цветовъртеж
надзърта Бог и ме наглежда.
© Валентина Йотова All rights reserved.
