Дълго, дълго...
Обратното летоброене почна...
Откакто ти в живота ми дойде часовникът ми спря. Дали нарочно да удържи отлитащите часове? А после затиктака някак вечно, годината минутите предвари. Сега си тук. Съвсем не си далечен, делят ни някакви си двеста гари. И ще те имам дълго, толкоз дълго, че във телата ни ще се родят звезди, стареейки, ще догорят безмълвно, а циферблатът ще се вкамени. И ще ме имаш много, толкоз много, че неусетно ще се преродим в любов. А аз до теб ще бъда все така готова да спра на времето неспирния му ход!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
