Dec 11, 2013, 3:24 PM

Дълго, дълго... 

  Poetry » Love
1067 1 18

Обратното летоброене почна...

Откакто ти в живота ми дойде
часовникът ми спря. Дали нарочно
да удържи отлитащите часове?
 
А после затиктака някак вечно,
годината минутите предвари.
Сега си тук. Съвсем не си далечен,
делят ни някакви си двеста гари.
 
И ще те имам дълго, толкоз дълго,
че във телата ни ще се родят звезди,
стареейки, ще догорят безмълвно,
а циферблатът ще се вкамени.
 
И ще ме имаш много, толкоз много,
че неусетно ще се преродим в любов.
А аз до теб ще бъда все така готова
да спра на времето неспирния му ход!

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??