Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят.
Ще посипят земята - навсякъде.
На молекулки влюбени ще се
разпръснат чувствата искрени.
Колко много години се търсихме,
а се открихме във края на лято горещо...
© Симеон Пенчев Всички права запазени
Успех ти желая!