Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят.
Ще посипят земята - навсякъде.
На молекулки влюбени ще се
разпръснат чувствата искрени.
Колко много години се търсихме,
а се открихме във края на лято горещо...
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
