Дългоочаквано писмо
Пети ден "депресия" е малко
да се каже е това,
що на Лъки във душата
тихом-мълком пропълзя.
Погледът й стана празен
усмивката й отлетя,
света видя й се омразен
и се затвори в тишина.
Точно в този миг нещастен
през прозореца влетя,
гълъб бял и тъй очакван,
носейки с писмото радостта.
"Жив и здрав съм, мила Лъки,
тук ми е така добре.
Разни дами с монокини,
черпя аз със сладолед.
То... морето до колене,
припкат пенести вълни,
ала морските сирени
да закачам -не върви!
С Нептуна- Цар се побратихме
черпих го с токайското на Мо
прагматизма разяснихме,
абе...всичко тук е "мота-мо"
Ала срам ме е да си призная,
Че не се сетИх за теб,
но пък ето,че накрая
пращам ти добрата вест."
Туй й пиеше в писмото-
без целувка,без привет.
Лъки скочи от креслото
и си рече:-"Занапред
няма да тъгувам вече,
слагам си душата в ред!
Още утре ще направя
парти със пиячка , с много лед.
Ще се среша,ще се спретна,
даже ще се натъкмя,
ще направя равносметка,
някой друг път на гнева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
