Държавата ни гние

и затова виновни сте вие.

Вий, които на златний стол седите

и безброй безмислици редите.

За народа сте се били грижили

и неговите мъки жалили...

Стига! Стига! Вече е банално...

Бездушници сте, знам ви идеално!

Но аз обичам своята родина,

не вас, крадци ужасни,

не вас, лъжци омайни...

А всичко, що е в небесата,

и остарялата кръв по земята...

Но няма по-голяма награда...

Да видя народа

да се бунтува,

с пряпорец в ръка,

на никого да не слугува!

Държавата гние,

проблемът сте вие!

Но идва гневът на новотото време

и краят на нашето бреме.