28.10.2008 г., 22:30

Дървено прасенце

852 0 3
На бюрото ми - стара дървесина,
полегнало на мощните колони,
стои едно прасенце - дива свИня
и напомня ми за детските балони.

Детските балони ли - какво са?
Детските балони - малки тайни -
да тичаме със тебе голи, боси -
да се увъртиме до ушите в разни лАй*а.

И днес така, пораснал покрай него,
стои си мойто дървено прасенце.
Грухти ми то, че сякаш е колега -
и аз съм станал негово детенце.

А мойто русо злато, там, зад мене
се смее, сякаш невидяла -
че това прасенце нощем тихо стене
....
за наш'та жлъчна вчерашна раздяла...

;(

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Презвитер Козма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...