Дървено прасенце
полегнало на мощните колони,
стои едно прасенце - дива свИня
и напомня ми за детските балони.
Детските балони ли - какво са?
Детските балони - малки тайни -
да тичаме със тебе голи, боси -
да се увъртиме до ушите в разни лАй*а.
И днес така, пораснал покрай него,
стои си мойто дървено прасенце.
Грухти ми то, че сякаш е колега -
и аз съм станал негово детенце.
А мойто русо злато, там, зад мене
се смее, сякаш невидяла -
че това прасенце нощем тихо стене
....
за наш'та жлъчна вчерашна раздяла...
;(
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Презвитер Козма Всички права запазени