Oct 28, 2008, 10:30 PM

Дървено прасенце

  Poetry
851 0 3
На бюрото ми - стара дървесина,
полегнало на мощните колони,
стои едно прасенце - дива свИня
и напомня ми за детските балони.

Детските балони ли - какво са?
Детските балони - малки тайни -
да тичаме със тебе голи, боси -
да се увъртиме до ушите в разни лАй*а.

И днес така, пораснал покрай него,
стои си мойто дървено прасенце.
Грухти ми то, че сякаш е колега -
и аз съм станал негово детенце.

А мойто русо злато, там, зад мене
се смее, сякаш невидяла -
че това прасенце нощем тихо стене
....
за наш'та жлъчна вчерашна раздяла...

;(

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Презвитер Козма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...