5.12.2017 г., 23:50 ч.

Дървено сърце 

  Поезия
442 2 4

Дървено сърце

 

Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце.

 

Тъй както след молбите му безспир,
издялка той сърце на своя син,
аз искам мойто да е от чемшир,
за да не пламна като Арлекин.

 

Ще го поставя във душата си, корава.
Доволна ще съм, че ще е изкуствено.
Така ще бъда със душа по-здрава.
И с дървено сърце. Съвсем безчувствено.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??