Дървено сърце
Дървено сърце
Замислям се, дали да не изпрося
от стария Буо, едно сърце.
Че мойто, от любов се поизноси
и ето ме – със вързани ръце.
Тъй както след молбите му безспир,
издялка той сърце на своя син,
аз искам мойто да е от чемшир,
за да не пламна като Арлекин.
Ще го поставя във душата си, корава.
Доволна ще съм, че ще е изкуствено.
Така ще бъда със душа по-здрава.
И с дървено сърце. Съвсем безчувствено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
