Paur (Симеон Дончев)
336 2670
4.07.2007 г., 10:30 ч.

Дърветата (Гурбет) 

  Поезия
2614 0 13


Дърветата
в памет на дядо Иван

Накрая и Дърветата умират...
След "100 години самота."
Обратно соковете им потичат
и стават те... трева.

Но споменът за бури победени живее!
И огрява земните ни дни.
А вятърът-ваятел  песни пее.
За великаните тъжи.
*
Накрая и Дърветата умират... 
Прави.

3 Януари 2003, Ломбо Есте

NB.
Имаше филм с такова заглавие в ранното ми детство.  Турски филм.  Възрастните казваха, че е впечатляващ - "Дърветата умират прави"  - каква сила само!  Каква сила.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори и да умират дърветата те винаги остават до своя корен...
  • Заради стоте си години самота ли е останал прав? Едно четене не ми стига...
  • Поздрав!
  • Толкова много си казал с малко думи!
    Браво!!!
  • Един от най-добрите ти стихове,макар че при теб е трудно да се каже,защото пишеш все по-добре.
  • Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Любима песен, Таня!
    "Пеех" я до скоро. Слушам Българска и Руска (от преди революциите) и тук-там някое сиртаки, когато приятелите ме хванат неподготвен и ръцете сами застават в позиция...
    Имаме доста богата колекция от български и руски песни - някои и с акорди ( аз така и не се научих да свиря) ако има интерес мога да изпратя

    Алиса,
    посветено е на тъста ми.Беше харен човек и както се случва -зле или никак разбран. Харесвах го, защото си имаше само едно лице и сечеше винаги на едно и също място. Дъб, наистина. Стихът е от малкото, дето много си харесвам.
  • Стихът ти ми напомни още щом го прочетох , за една много хубава според мен песен на "Подуене блус бенд", която ще си позволя, да цитирам цялата, просто защото няма какво да се изхвърли от нея:
    Ден след ден:

    Храстът казал на дървото
    слез и ниско залегни
    виждаш буря се задава тук до мен и ти се наведи
    ще преживеем дружно с тебе братко
    ще се скатаем от дъжда студен
    ще оцелеем сладко, сладко
    ден след ден. ден след ден
    Дървото клоните разклати
    погледна тъжно старата гора
    обрасла от досадни храсталаци
    вещаят бури а цял живот пълзяти
    оцеляват сладко сладко
    ден след ден, ден след ден
    и така животът продължава
    вечният си мъдър кръговрат
    някои постоянно оцелява
    защото други срещу бурята стърчат
    ден след ден, ден след ден
    ден след ден, ден след ден
    ден след ден, ден след ден.
    Чудесен стих си създал!Поздрав от мен!
  • Много е хубаво!
    Харесват ми стиховете ти-носят покой и мъдрост.
    Поздрав!
  • У всеки има по нещичко, Таня. У един - мислите, у други - формата, у трети ритъм, мелодия, идея...У всеки - уникално.Затова рядко си позволявам да съдя. Много рядко. Нали съм на скамейката...
  • Хубав беше филма , особено за онова време,но ти си запомнил най-хубавото -заглавието и си написал чудесен стих.Браво!
  • Симо,дълбоки са ти мислите,за това обичам да те чета!
  • Да, "Дърветата умират прави" беше страхотен, впечатляващ, вълнуващ и поучителен фил, както и стихотворението ти. Усмихнат ден!!!
Предложения
: ??:??