Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота,
той ражда се, расте и създава плод на земята.
Ще мине време и той като дървото ще изсъхне,
но ще остави на света свойте мили чеда.
Стъпил съм здраво с крака на майката земя,
десният ми крак е единия ми род, левия другия.
Ръцете ми са мойте синове, мойте мили деца,
дясната ми ръка е Филип, лявата ми е Калоян.
И те след време ще разклонят дървото на рода,
с децата си ще са свързани с корена на своя баща!
© Валентин Миленов Всички права запазени