Дъщеря на Родопа
Родопа е моята майка,
опива ме с дъх на смола,
магьосва с вълшебните билки,
с кристалната нежна роса.
Играят край мен самодиви,
на арфата свири Орфей,
не спират хорàта игриви,
а после и славей запей.
Свеж вятър косите ми гали,
челото целуват лъчи
и чудя се аз - затова ли
в очите ми светят искри?!
Ромоли тук ручеят бистър,
в небето просветва звезда,
ликува и моята мисъл,
и моята нежна душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
