Jan 26, 2012, 7:41 PM

Дъщеря на Родопа 

  Poetry » Other
1245 0 25

Родопа е моята майка,
опива ме с дъх на смола,
магьосва с вълшебните билки,
с кристалната нежна роса.
 
Играят край мен самодиви,
на арфата свири Орфей,
не спират хорàта игриви,
а после и славей запей.
 
Свеж вятър косите ми гали,
челото целуват лъчи
и чудя се аз - затова ли
в очите ми светят искри?!
 
Ромоли тук ручеят бистър,
в небето просветва звезда,
ликува и моята мисъл,
и моята нежна душа!

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??