9.02.2016 г., 21:10  

Дзен

1.3K 1 0

Под смокиня, Гаутама, коленете го болят,
петдесети ден чакайки да се пробуди!
Нирвана, просветление, хайде да благоволят,
че вените и те са зверската подути!

Мантра, дишане, дири истината с двоен зов,
пек и полумесец се редуват в комбинации,
че болката вървяла винаги с любов, но
слова божии да чака или халюцинации?

Написаното като подигравка прозвуча,
без право на това ще кажете да имам,
будистка мъдрост, без учителя да уязвя,
по моему, пред вас ще формулирам.

Медитация се прави под наслов,
че главата ще избистри, а мисълта тушира,
молитва се изрича и чака благослов,
до бога няма нужда да се адресира!

Тишината е божествената му тирада,
а да го открием в храма търсим начин,
щом с любов момента се смалява,
блажени към щастието ще закрачим.

В теб е запечатано и чака да разцъфне,  
не го преследвай с хищническа скорост,
в сетивата разтвори го, мирно да покълне,
водно конче, както едвам докосва лотос!

Помагат притчите на всяка младост,
старик и болен с тях се буди зареден,
отишъл си учителя във тиха радост,
изреченото, ученици ще превърнат в дзен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...