Под смокиня, Гаутама, коленете го болят,
петдесети ден чакайки да се пробуди!
Нирвана, просветление, хайде да благоволят,
че вените и те са зверската подути!

Мантра, дишане, дири истината с двоен зов,
пек и полумесец се редуват в комбинации,
че болката вървяла винаги с любов, но
слова божии да чака или халюцинации?

Написаното като подигравка прозвуча,
без право на това ще кажете да имам,
будистка мъдрост, без учителя да уязвя,
по моему, пред вас ще формулирам.

Медитация се прави под наслов,
че главата ще избистри, а мисълта тушира,
молитва се изрича и чака благослов,
до бога няма нужда да се адресира!

Тишината е божествената му тирада,
а да го открием в храма търсим начин,
щом с любов момента се смалява,
блажени към щастието ще закрачим.

В теб е запечатано и чака да разцъфне,  
не го преследвай с хищническа скорост,
в сетивата разтвори го, мирно да покълне,
водно конче, както едвам докосва лотос!

Помагат притчите на всяка младост,
старик и болен с тях се буди зареден,
отишъл си учителя във тиха радост,
изреченото, ученици ще превърнат в дзен!