8.08.2017 г., 9:20 ч.  

Е- го 

  Поезия » Друга
307 1 2

Не го остави този свят на мира.

Въртя го дълго в двете си ръце.

Вечеря с него. Вади му секира

и нож заби в доброто му лице.

 

Той никога не ти обърна гръб

и с цялата си обич, ръб по ръб,

приглади всички разсъждения.

 

Остана сам сред своя си овал,

способен и на радост, и на жал,

към скритото в природните закони.

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От дълбокото е изкарана причината ,заради която хората се давят в самотата. Хареса ми!
  • Тежък стих, Лина... такива ми се четат днес! Браво!
Предложения
: ??:??