Е ми…
Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам
над един голям проблем:
Как - в най-бедната държава
всички лъжем и крадем.
Без да чувствам неудобство
аз се върнах век назад -
в постсъветското ни робство
и… в “народния” преврат.
Обвиних - съвсем логично
болшевишкия ни строй.
Също - страшно нетактично
всеки наш фалшив герой.
Спомних всички партизани
как са крали кашкавал.
Как - партийните султани
са били без грам морал.
Скочих в миг на комунизма
за моралния разпад.
Куп борци против фашизма
ги направих на бербап.
Развенчах от раз, бай Тошо,
Костов, Бойко и Доган.
Кирчо, Корни… чичо Гошо,
Мунчо, Слави… Бабикян.
Стигнах даже… до съседа
от последния етаж,
че си плюва слънчогледа
върху моя нов гараж.
Мислих дълго за проблема.
Търсих кой е виноват,
всеки тук да влиза в схема,
за да стане по-богат.
А накрая… аз погледнах
в огледалото у нас.
И в леглото пак си легнах:
Май във кюпа бях и аз!
С плътна маска на очите
пийнах хапче за глава.
И със тапите в ушите
аз захърках през нощта.
Юри
Йовев
Август
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
