12.11.2011 г., 22:18

* * *

700 0 0

Сълзи, сълзи от егоизъм,

че има вече свобода

в покоите на непрогледната тъма,

далеч от болка и от песимизъм.

 

Във топлата прегръдка на ковчега,

целунат жарко от смъртта.

Затворена е и последната врата.

Сълзи изсъхват от безмълвна жега.

 

Спи, сънувай, тихо и смирено.

Долу, във студената земя.

Там няма болка и тъга.

Времето във вечността е замразено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аура Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...