Nov 12, 2011, 10:18 PM

* * *

  Poetry
698 0 0

Сълзи, сълзи от егоизъм,

че има вече свобода

в покоите на непрогледната тъма,

далеч от болка и от песимизъм.

 

Във топлата прегръдка на ковчега,

целунат жарко от смъртта.

Затворена е и последната врата.

Сълзи изсъхват от безмълвна жега.

 

Спи, сънувай, тихо и смирено.

Долу, във студената земя.

Там няма болка и тъга.

Времето във вечността е замразено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аура All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...