Студен камък е душата ми,

в ледени окови окована.

Гледаш в нея, но гледаш в празнота,

а от истинската ù същност няма и следа.

Опитваш се да я стоплиш, но как,

като и твоята е тъмна, студена

и обречена на самота.

Тръгвай, нямам нужда

от обич чужда.

Мислейки си да ме съсипеш,

да си играеш с мен,

искайки да спасиш само себе си,

както преди, но

този път планът ти няма да провърви.

Дори да остана сама,

твоето име вече не ще крещя

и когато нямаш власт над мен,

моят дух ще се чувства освободен.