1.07.2007 г., 22:13 ч.

*** 

  Поезия
561 0 4

Понякога нещата съвсем  не са такива,

            каквито ми изглеждат.

Животът ги сервира,гарнира ги обилно

            и сам ги преподрежда.

Шарада той съставя със хиляди загадки –

            неясно причудлива,

за да потъна мълком в дълбоките догадки –

            фатално мълчалива

Пак питам се отчаяно – дали не съм замаяна,

             така ли ми се струва?

Сърцето бие бясно,умът мълчи окаяно –

              не иска да будува.

В един момент,когато най- малко я очаквам,

              и вече примирена съм,

светкавица раздира ме,искряща,заслепяваща,

              и всичко става ясно.

Разбирам,че нещата такива са, каквито

              сама ги пожелавам,

но не в момент на ярост,на безразсъдна грубост,

              а в тиха промененост.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??