***
Понякога нещата съвсем не са такива,
каквито ми изглеждат.
Животът ги сервира,гарнира ги обилно
и сам ги преподрежда.
Шарада той съставя със хиляди загадки –
неясно причудлива,
за да потъна мълком в дълбоките догадки –
фатално мълчалива
Пак питам се отчаяно – дали не съм замаяна,
така ли ми се струва?
Сърцето бие бясно,умът мълчи окаяно –
не иска да будува.
В един момент,когато най- малко я очаквам,
и вече примирена съм,
светкавица раздира ме,искряща,заслепяваща,
и всичко става ясно.
Разбирам,че нещата такива са, каквито
сама ги пожелавам,
но не в момент на ярост,на безразсъдна грубост,
а в тиха промененост.
© Надежда Борисова All rights reserved.
