Бавно минават
дните наши.
И гасне животът
в гърдите наши.
Но любовта моя
към теб, прекрасна,
все така силно
в мене диво гори.
За мен красива си ти
като в деня първи,
когато аз те видях.
Поглед един достатъчен бе
сърцето ми диво да забие.
И тогава още разбрах,
че за мене ти си съдба
и с теб ще съм до смъртта.
© Павел Всички права запазени