Бавно минават
дните наши.
И гасне животът
в гърдите наши.
Но любовта моя
към теб, прекрасна,
все така силно
в мене диво гори.
За мен красива си ти
като в деня първи,
когато аз те видях.
Поглед един достатъчен бе
сърцето ми диво да забие.
И тогава още разбрах,
че за мене ти си съдба
и с теб ще съм до смъртта.
© Павел All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
