29.01.2010 г., 11:06 ч.

* * * 

  Поезия
639 0 2

Надеждата... отива си последна.
А вярата... със третите петли.
Мечтите, дявол да ги вземе...
И те умират. От това боли.

И мислиш, нощем - някой, че те чака.
И гледаш тъжно зимните звезди.
Прошепваш тихо, за да не събудиш мрака.
... Знам, че там си. Ела... и ме вземи.

© Милен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога най-лошото качество на надеждата е, че умира последна.
    Поздрави за стиха!
  • искрено и истинско...поздрав !
Предложения
: ??:??