29.01.2010 г., 11:06

* * *

796 0 2

Надеждата... отива си последна.
А вярата... със третите петли.
Мечтите, дявол да ги вземе...
И те умират. От това боли.

И мислиш, нощем - някой, че те чака.
И гледаш тъжно зимните звезди.
Прошепваш тихо, за да не събудиш мрака.
... Знам, че там си. Ела... и ме вземи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога най-лошото качество на надеждата е, че умира последна.
    Поздрави за стиха!
  • искрено и истинско...поздрав !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...