29.01.2010 г., 11:06

* * *

794 0 2

Надеждата... отива си последна.
А вярата... със третите петли.
Мечтите, дявол да ги вземе...
И те умират. От това боли.

И мислиш, нощем - някой, че те чака.
И гледаш тъжно зимните звезди.
Прошепваш тихо, за да не събудиш мрака.
... Знам, че там си. Ела... и ме вземи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога най-лошото качество на надеждата е, че умира последна.
    Поздрави за стиха!
  • искрено и истинско...поздрав !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...