***
Забърках ти вълшебната отвара:
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи
и клетва - да са ми последни,
изваждам от сърцето куп стрели
и ги троша старателно на дребно.
Ще сложа и венчалната халка -
да има вкус метално-безразличен.
Ненавистта - последната троха,
и спомена за някакво обичане.
Червилото, с което ме хареса,
и роклята от стария пазар,
от първата ни стая – две завеси -
да се сбогувам с целия товар.
Ще я посипя с портокалови кори -
изсъхнали парченца от сърцето
изрязано до здраво.
Не боли.
Една усмивка грейва на лицето.
То излекувано е вече.
Е, почти. :)
Разбърквам с облекчение.
Готово!
Ммм... чудно хубав аромат!
Като живота ни – двуличие с отрова.
Ти, знаеш ли, един е само краят -
каквото някой "даром" е изпил
(той, Господ бави, ала не забравя)
и да не иска - скъпо ще плати!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
