***
Забърках ти вълшебната отвара:
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи
и клетва - да са ми последни,
изваждам от сърцето куп стрели
и ги троша старателно на дребно.
Ще сложа и венчалната халка -
да има вкус метално-безразличен.
Ненавистта - последната троха,
и спомена за някакво обичане.
Червилото, с което ме хареса,
и роклята от стария пазар,
от първата ни стая – две завеси -
да се сбогувам с целия товар.
Ще я посипя с портокалови кори -
изсъхнали парченца от сърцето
изрязано до здраво.
Не боли.
Една усмивка грейва на лицето.
То излекувано е вече.
Е, почти. :)
Разбърквам с облекчение.
Готово!
Ммм... чудно хубав аромат!
Като живота ни – двуличие с отрова.
Ти, знаеш ли, един е само краят -
каквото някой "даром" е изпил
(той, Господ бави, ала не забравя)
и да не иска - скъпо ще плати!
© Деница Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има много болка в безспорно талантливото ти стихотворение Дени, но ... все пак Господ ни дава само толкова колкото можем да изтърпим. Поздрави!
-
Впечатляващо! Хаха, знам и аз тази рецепта за отварата
-
И аз като Силвия...хареса ми, но последния куплет е излишен според мен.. нещо отмъстително и злобно се прокрадва, а предния завършва с почти оздравялото сърце...хубав край би било...
-
Без последният куплет, стихчето ми хареса много. Силно и впечатляващо!
-
Коктейл от чувства, събрани в твоята душа! Прекрасно,но май и горчиво като амаро... Поезията на тъгата.
-
Много тъжничко ми става, Деница. Но стихът е прекрасен, толкова силен, че още чувам думите, които прочетох... Поздравявам те, Деница, и ти пожелавам красив ден!
-
Стихото е хубво и ми звучи заплашително.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
