16.01.2013 г., 1:12

* * *

517 0 0

Колко прямо,

колко искрено

и колко сантиментално завишено

и колко наивно си мислиш,

че ще го повярвам,

че ще го почувствам,

че ще го поискам,

и колко наивно си мислиш,

че за любовта ти има спасение,

и че можеш

ОТ НАИВНИ ЧУВСТВА

ДА ИМАШ ИСТИНСКА ЛЮБОВ,

А ТЯ Е САМО СВЕТЛИНА,

НЕПРИЗНАВАЩА

ДУМИ НА ФАЛШ,

ТЯ СВЕТИ

БЕЗ ДА ЗАСЛЕПЯВА,

А ТИ,

ТИ МОЖЕШ ЛИ,

БЕЗ ДА ПРЕИГРАВАШ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...