* * *
820
0
0
Моите сълзи
падат в прахта,
измиват страха,
който в тебе гори.
И тихо шептят,
напомнят без глас
колко те обичам аз
и колко много ме боли.
В съня потъвам
и затварям очи,
но и в съня личи
как се преструвам.
Престорен сън,
навярно красив,
а всъщност е сив
и още, и още тъгувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николет Детелинова Всички права запазени
