12.04.2018 г., 10:34 ч.

... 

  Поезия » Философска
281 0 1

Храна не ми е нужна,

нощта ми е погача.

Едно е да съм сита,

а друго да не плача.

 

Луната да ме слуша,

като сестрица блага.

Стиха ми да допише

преди на прах да стана.

 

И болчицата вляво,

дълбоко да заровя.

Макар за кратко цяла

в съня да се разтворя.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??