8.12.2018 г., 12:57

******

531 0 1

На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...

 

Аз нямам сили вече да се боря.
Любимата - и тя дори изневери.
Живея, крепейки се на мойта воля,
но трудно е, жестоко ме боли...

 

Аз ще умра - това е неизбежно,
но кое ли първо ще умре у мен?
Любовта я няма, любя нежно
звездите, под които съм роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

"Където и да идеш, коренът ще те дърпа към дома. "

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...