Един е Ин, а друг е Ян
Ситият на глад не вярва,
пред недоимък не мълчи.
Той бедността в порок изкарва
да може още да горчи.
Цели се в душата точно,
че там най-истински боли
и тази болка е безсрочна,
дори и до смъртта кърви.
Ситият не знае мяра.
Нанася удари с замах.
За свойта истина изгаря,
не я отчита като грях.
Забива острите си зъби
и ситостта си пази сам.
Оплачеш ли се, той те пъди
без чувство на вина и срам.
Като в китайски кръг живеем.
Един е Ин, а друг е Ян.
Но всеки за любов копнее.
Един със страх, а друг без срам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
