Един Гаврош
В най-тъмната нощ
от потока на дните
се събудих – Гаврош,
от митарства преситен!
И поисках назад
да се върна при тези,
при които бях млад,
непокорен и глезен,
при които летях
сякаш горе в небето
и се гмурках без страх
надълбоко в морето…
И събирах звезди
вместо мидички в шепи-
колко вярвах преди –
като тях ще засветя,
като тях ще блестя,
ще постигна мечтата,
да превзема света
и дори по-нататък…
После бързо разбрах –
само призраци гоня,
а мечтите от прах
се превърнаха в броня!
И така защитен
пак към спомена тичам,
към детето у мен…
Там се чувствам обичан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
