Един Живот
Добър да си, е лесно,
но злоба трупаш всеки ден
и е някак неуместно
с ръце да се покриваш унизен.
В момент красив и шумен
добродетелите са на мода,
но утихне ли умът ни буден,
всеки гледа своята угода.
Затова и търсим ний безспирно
някой от нашата порода,
някой, който да се труди неуморно,
не само зарад своята угода.
Когато го намерим, пък е късно -
парченцата от нас са разпиляни
но ако го е грижа всъщност,
с любов и нежност ще зашие всички рани.
Да бъдеш сам човек, е лесно,
но да бъдеш цяло с някой, е изкуство,
своя крепост да строиш на тясно
и да пазиш своето богатство.
Да цъфтят цветя пред нея
и небето винаги да бъде ясно,
мравките в дупките си да вилнеят
и всичко тук да е прекрасно.
Докат мъглата се не спусне,
попари бедните цветя
и слънцето дори не пуска
да види крепостта.
И в таз картинка непрогледна,
когато всичко е в тъма,
злосторници коварни, с чук и брадвичка в ръка,
щастието наше неизмеримо
крадат и трошат, без капчица чувство за вина.
Мъглата щом се вдигне,
оставаме сам-самички на света
и всичко е така безмълвно,
чува се само стона на една тъга.
И почва всичко сякаш от начало,
но с една голяма празнина -
не е останала и частичка добрина,
пък и да си сам е най-лошата съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Всички права запазени
