**Елена** (Елена Мирчева)
84 39
2.03.2008 г., 17:22 ч.

Един живот 

  Поезия » Друга
1016 1 4

Поемам въздух сякаш за последно.
Във гърдите нещо тягостно стои.
За сетен път лицето ненагледно
съзерцавам и така жестоко ме боли.

 

Потрепвам под небето необятно,
всичко свършвало с радости, нали?
Последни сили вдъхвам си с надежда,
животът ми ще бъде по-щастлив - дали?

 

И ето иде края с тежко бреме
и сърцето скръбно е застинало дори.
Отнемайки живот, а нещо дреме
на гърлото и дави ме в сълзи!!!

 

© Елена Мирчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много въздействащ стих!Поздрав,Ели!
  • Докосваш най-тънките струни. Въздействащо е, емоцията е силна. Прегръщам те, Ели.
  • И на мене ми хареса.
    с обич, Елена.
  • Хм, хареса ми. Знам, че съм по-малък и, може би, няма да е коректно, но мисля, че по-добре ще звучи така...

    Поемам въздух сякаш за последно.
    Във гърдите нещо тягостно стои.
    За сетен път лицето ненагледно
    съзерцавам... и жестоко ме боли.


    Потрепвам под небето необятно,
    всичко свършвало с радости, нали?
    Последни сили вдъхвам си с надежда -
    животът ми да бъде по-щастлив.


    И ето иде края с тежко бреме
    и сърцето скръбно е застинало дори.
    Отнемайки живот, то сякаш дреме
    на гърлото и дави ме в сълзи!!!

    Позволявам си поправка, защото ми хареса стихът ти.
Предложения
: ??:??