2.03.2008 г., 17:22

Един живот

Поезия » Друга

1.5K 1 4

Поемам въздух сякаш за последно.
Във гърдите нещо тягостно стои.
За сетен път лицето ненагледно
съзерцавам и така жестоко ме боли.

Потрепвам под небето необятно,
всичко свършвало с радости, нали?
Последни сили вдъхвам си с надежда,
животът ми ще бъде по-щастлив - дали?

И ето иде края с тежко бреме
и сърцето скръбно е застинало дори.
Отнемайки живот, а нещо дреме
на гърлото и дави ме в сълзи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

natiii (Наташа Басарова)

Много въздействащ стих!Поздрав,Ели!

2008-04-15T18:12:58+03:00
satia (Роси)

Докосваш най-тънките струни. Въздействащо е, емоцията е силна. Прегръщам те, Ели.

2008-03-06T11:06:05+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

И на мене ми хареса.
с обич, Елена.

2008-03-02T19:02:06+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Хм, хареса ми. Знам, че съм по-малък и, може би, няма да е коректно, но мисля, че по-добре ще звучи така...

Поемам въздух сякаш за последно.
Във гърдите нещо тягостно стои.
За сетен път лицето ненагледно
съзерцавам... и жестоко ме боли.

Потрепвам под небето необятно,
всичко свършвало с радости, нали?
Последни сили вдъхвам си с надежда -
животът ми да бъде по-щастлив.

И ето иде края с тежко бреме
и сърцето скръбно е застинало дори.
Отнемайки живот, то сякаш дреме
на гърлото и дави ме в сълзи!!!

Позволявам си поправка, защото ми хареса стихът ти.

2008-03-02T17:26:09+02:00