Поемам въздух сякаш за последно.
Във гърдите нещо тягостно стои.
За сетен път лицето ненагледно
съзерцавам и така жестоко ме боли.
Потрепвам под небето необятно,
всичко свършвало с радости, нали?
Последни сили вдъхвам си с надежда,
животът ми ще бъде по-щастлив - дали?
И ето иде края с тежко бреме
и сърцето скръбно е застинало дори.
Отнемайки живот, а нещо дреме
на гърлото и дави ме в сълзи!!!